Драгоманско блато и Маломаловски манастир – еднодневна разходка от София

Зададе ли се уикенд, съчетан с хубаво време, голяма част от софиянци се чудят кой път да хванат, за да избягат от шума и мръсния въздух в столицата. Обикновено парковете са претъпкани с хора, като манифестация на 24 май, а по Витоша става задръстване от автомобили и бягството там се обезсмисля. Всъщност подобна е ситуацията по повечето известни места за отдих и туризъм в близост до София. Ние обичаме да намираме малко популярни места с красива природа, където забравяш кой си и какво работиш и се сещаш, че съществуват доста по-приятни неща като вкусът на току-що откъсната горска ягода, чуруликането на птичките, поляните с цветя и всякакви, щъкащи животинки. Едно такова място е Маломаловският манастир или по-скоро пътят до него.

Маршрут за един ден

Ние го направихме така: София – Маломаловски манастир – Драгоманско блато – вечеря в Димитровград (Сърбия) – София

Маломаловски манастир 

Тръгва се от София в западна посока към граничния пункт Калотина. Подминава се Драгоман и Драгоманското блато, за да се стигне до с. Мало малово. Пътят се ремонтира в момента, така че ще е без дупки известно време. В центъра на селото има площад и някъде там трябва да си оставите колата. От дясно на площада започва черен път, който преминава в горски и стига до голяма поляна с маса и пейка. Разстоянието е около 1,5 км., достъпно е за всеки, вкл. и деца. Тук има един каменен кръст, покрай него тръгва пътека надолу и на около 200 м. вдясно се вижда манастирът или поне това, което е останало от него.

Информация за историята и архитектурата на манастира може да прочетете тук.

Кога да отидете и какво може да видите по пътя?

Вероятно по всяко време на годината е хубаво да се извърви пътят до манастира, но ние препоръчваме да го направите от края на май до средата на юни. През този период природата е в своя апогей.

По пътя се редуват слънчеви и сенчести места, зелени поляни с цъфнали цветя и узрели горски ягоди. Най-впечатляваща е голямата поляна с каменния кръст и масата с пейката. Ако уцелите точното време (ние бяхме там около 10 юни) ще се насладите наистина на уникален пейзаж – море от жълти и лилави цветя на фона на синьо небе с бели облачета.

Мястото е много удобно за пикник сред природата, само не забравяйте да си вземете всички отпадъци, за да е красиво и след вас.

Освен прекрасните гледки в този район може да срещнете различни животинки като ярко обагрения синьо-зелен гущер, таралеж, пеперуди, множество насекоми и песнопойни птички.

На връщане към Драгоманското блато се отбихме в едно поле с рапица за кратка фото сесия. По залез слънце светлината е мека и всичко изглежда още по-красиво.

Драгоманско блато

От Маломаловския манастир се връщате по същия път към София и след с. Големо малово вляво се намира Драгоманското блато.

Центъра за опазване на влажните зони

Преди да го разгледате е добре да посетите Центъра за опазване на влажните зони, който се намира на кръстовището, на около 1 км след Драгоманското блато посока София. Тук се запознахме със семейство местни доброволци, които ни разказаха интересни факти от историята на блатото и неговата флора и фауна. От тях си взехме и един бинокъл за наблюдение на птици, брошура с полезна информация и снимки, както и картичка за спомен. Всичко това, вкл. беседата ни струваше 12 лв. за двамата. Разбрахме, че с тези пари се подпомага поддръжката и опазването на Драгоманското блато. И така въоръжени с бинокъл и ценна информация се върнахме обратно в блатото.

За блатото

Драгоманското блато е най-голямото естествено, блато в България. Заради Уникалното съчетание от влажни зони и карстови хълмове се е превърнало в дом на редки растителни и животински видове. Достъпът за посетители е свободен и може да се разходите между буйната растителност от папур, тръстика и камъш, посредством дървени пътеки над водата. Маршрутът е дълъг 500 м и дава възможност да усетите отблизо живота в блатото.

За още по-вълнуващо изживяване, може да се качите на наблюдателната кула и да се полюбувате на редките птици и уникалните гледки в района.

Кога да отидете и какво може да видите?

През всички сезони е интересно и много красиво.

Птици

Установени са около 220 вида птици, като 125 гнездят тук. През пролетта до средата на юни е размножителния им период. Големият воден бик, който е вид чапла, издава характерни звуци, наподобяващи мучене, за да привлича женски в своя „харем“. При тихо време могат да се чуят на разстояние от 5 км. Това е най-нискочестотният звук издаван от европейска птица. По време на нашата разходка се чуваше постоянно, но не успяхме да го видим, защото жълто-кафявото му оперение се слива с тръстиковите стъбла. С бинокъл могат да се наблюдават различни видове чапли, които летят ниско над тръстиката, патици от изчезващ вид като Белооката потапница, чието име идва от белия ирис на очите при мъжките птици, както и множество малки, но много гласовити птички, като шаварчетата.

Животни и насекоми

Един от най-редките обитатели на блатото е видрата. За съжаление не успяхме да я видим, но около каналите се забелязват различни следи от жизнената ѝ дейност – изкопани тунели, купчинки с кал, по които обича да се пързаля и остатъци от риба. Тук могат да се видят още блатни костенурки, гущери, жаби, водни кончета, благодарение на които няма нашествия от комари.

Растения

През пролетта Драгоманското блато е осеяно с уникално красиви цветя, сякаш опитен градинар е минал и аранжирал всяка полянка, храстче и пътека.

Някои от растенията са редки и защитени. При нашето посещение (началото на юни) успяхме да видим водните лилии преди да разцъфнат, както и Блатния ирис или Блатната перуника. Тя има големи, жълти цветове и може да я видите, сгушена между тръстиките и папура.

Повече информация за Драгоманското блато може да намерите тук.

Вечеря в Димитровград (Сърбия)

В Сърбия храната е много вкусна и където и да седнете, няма да сбъркате. Ние хапнахме в една кръчма в с. Лукавица.

Това беше нашето бягство от големия град и сливане с природата и вкусната сръбска храна. Ще се радваме да споделите кои са вашите любими места за съботно-неделни разходки.

Вашият коментар